Развод и подялба на имущество, придобито по време на брака

Често срещано явление в наши дни е раздялата между съпрузи, често наричана просто развод. В тази хипотеза задължително се преминава през съдебно производство и следва да бъдат уточнени определени въпроси от личен характер. Предмет на същото или на друго, последващо производство следва да бъде и делбата на придобитите, по време на брака, движими и недвижими вещи. Важно е да се изтъкне, че мъж и жена, които са живеели заедно на семейни начала, не се приравняват на съпрузи, независимо от продължителността на съвместния им живот и броя или стойността на вещите, които са придобили през този период.
Принципът, заложен в Семейния кодекс е, че всичко, придобито по време на брака, независимо от това кой от двамата съпрузи го е придобил (т.е. кой е вписан в документа за собственост, респ. нотариалния акт), принадлежи на двамата съпрузи или иначе казано е част от съпружеската имуществена общност, която се прекратява с развода. Законът казва, че при развод, дяловете на съпрузите са равни. Тълкуването на тази разпоредба означава, че независимо кой е полагал труд и кой се е грижил за домакинството, отглеждането и възпитанието на децата, всеки един от съпрузите има принос и му се полага равен на другия съпруг дял от натрупаното по време на брака имущество. Разбира се, законът предвижда и хипотеза, в която единият съпруг може да иска от Съда определяне на по-голям дял, в случай че на него е предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, ако отглеждането им създава за него особени затруднения. Също така е възможно, при развод, да бъде определен по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг.
Принцип в семейното право е, че лични са вещите за обикновено лично ползване за ежедневна употреба на незначителна стойност, както и вещите придобити преди сключването на гражданския брак, както и тези, които са придобити по време на брака, но по наследство или чрез дарение.
Една особеност, предвидена от законодателя, че лични са и вещите, които са предвидени за упражняване на професия или занаят, както и вещните права, придобити от съпруг – едноличен търговец, по време на брака с цел упражняване на търговската му дейност. Това често предпоставя злоупотреби от страна на един от съпрузите, които развива търговска дейност, регистрирайки се като едноличен търговец, с цел да увреди другия съпруг, който не би могъл да предяви претенции по отношение на посочените вещи. Практически те попадат извън обхвата на съпружеската имуществена общност и респ. не могат да бъдат предмет на делба при развод.
Все пак, в случай, че единият от съпрузите счита, че има по-голям принос за натрупването на семейно имущество, то след преценка на Съда той може да получи и част от личното имущество на вещите за упражняване на професия или на занаят, както и от вземанията на другия съпруг, придобити по време на брака, ако са на значителна стойност и кумулативно с това – той е допринесъл за придобиването им или с труда си, или с грижите за децата, или с работата си в домакинството. Необходимо е да са налице две от изброените предпоставки, за да може да се приложи тази разпоредба. Необходимо е добро познаване на нормативната уредба и правилен подбор при излагането на доказателствата, твърденията и възраженията, които следва да се направят, за да се защитят интересите на съпруга, поради което Ви съветваме при развод да се обърнете към адвокат, който има подходящи познания и компетентност да направи всичко това.