Непознаването на закона не е извинение.
(Латинска сентенция)

Развод и какво се случва със семейното жилище след развода

Често пъти, в случаите на развод, съпрузите следва да уточнят какво ще се случи със семейното жилище, което досега са обитавали съвместно. В хипотезата на развод по взаимно съгласие е по-лесно, тъй като страните не спорят, а се договарят относно изрично изброени в Семейния кодекс въпроси, сред които е и ползването на досегашния им дом. В случаите на развод по исков ред /т.е. когато съпрузите имат претенции един спрямо друг/, законодателят е предвидил, че семейното жилище може да бъде предоставено за ползване на единия от съпрузите. Съдът следва да се произнесе в случаите, когато жилището не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи – той може да го предостави на един от двамата, ако е поискано и едновременно с това – същият има жилищна нужда. Последното обстоятелство се доказва със справка, че молителят не притежава недвижимо имущество. Може да бъдат използвани и свидетелски показания, чрез които Съдът да прецени дали съпругът няма близки и роднини, при които може да се настани след постановяване на развода.
Доколкото съдът следва да бъде сезиран с искане за произнасяне относно ползването на жилището в горния случай, то когато съпрузите имат ненавършили пълнолетие деца, съдът се произнася служебно по посочения въпрос, тъй като съблюдава интересите на децата. Законодателят отива още по-далеч, тъй като в ал.2 на чл. 56 от СК дава възможност на районния съд да прецени дали да предостави ползването на жилището на родителя, комуто е дадено упражняването на родителските права, въпреки че имотът е собственост на другия съпруг. Разбира се, тази хипотеза е ограничена по време – това може да се осъществява само докато децата навършат пълнолетие – т.е. докато трае упражняването на родителските права. С оглед възстановяване на равноправието, доколкото страните ще бъдат вече само родители на децата, но не и съпрузи, то ползващият жилището съпруг дължи наем на собственика му. Т.е. между бившите съпрузи възниква наемно правоотношение, което може да бъде вписано в Имотния регистър към Агенцията по вписванията, подчинява се на правната уредба на Закона за задълженията и договорите и респективно за ползването му се дължи наемна цена. Ако страните не постигнат съгласие относно размера на сумата, то всяка една от тях може да поиска от Съда да направи това. Следва да се отбележи, че наем дължи само родителят, не следва заплащане на такъв за ненавършилите пълнолетие деца – в противен случай би се създала възможност за спекулации и прихващане на суми, които биха увредили интересите на детето и биха го поставили в неизгодна позиция.
Прекратяване ползването на семейното жилище настъпва в случаите на изтичане на срока на наемното правоотношение, както и с навършване на пълнолетие от децата. Също така, тази хипотеза може да бъде прекратена с отпадането на жилищната нужда на ползващия съпруг – възможно е той да придобие собственост, идеална част или право на ползване върху жилищен имот. Основание за освобождаване на семейното жилище е и когато съпругът, който го ползва, сключи нов брак, както и случаите на съвместно съжителство на съпружески начала с нов партньор в посоченото жилище.
При всички случаи, когато ви предстои развод или делба на семейно имущество е добре да се обърнете към квалифициран и опитен бракоразводен адвокат, който да защити по най-добрия начин Вашите интереси.