Непознаването на закона не е извинение.
(Латинска сентенция)

Промяна на име чрез съдебно производство. Промяна на собствено, бащино и фамилно име.

Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от Закона за гражданската регистрация – промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от компетентния съд въз основа на писмена молба на заинтересованото лице и се предпоставя от категоричната установеност по делото наличието на поне един от фактическите състави на този текст: името да е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно или важни обстоятелства да налагат това. В текста на закона не са посочени изрично обстоятелствата, които следва да се разглеждат като важни, за да се обоснове промяна на име на субекта, но е прието, че важни обстоятелства по смисъла на чл. 19 от ЗГР ще са такива, които са направили лично и обществено неудобно и неподходящо за молителя носенето на името в частта, в която се иска промяна.

Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право и това налага законодателната уредба да е с императивни правни норми. Промяната на име е регламентирана като право, което възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по предвиден в ГПК ред. Промяна на име се допуска по молба на заинтересования, като компетентен да разгледа молбата е районен съд. В съдебното производство вземат становище представител на прокуратурата и на общината.

В хода на делото следва да се установи, че исканата от заинтересованото лице промяна е оправдана с наличието на важни причини, а също така и от гледна точка на морала и обичаите. Допустими са писмените и гласните доказателства.

Решението на първоинстанционния съд подлежи на обжалване пред окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено и обявено.

След влизане на решението в законна сила, копие от същото се изпраща от съда служебно на длъжностното лице по гражданското състояние при съответната община за отбелязване на промяната в акта за раждане и регистъра на населението.