Прокарване на временен път

Съгласно чл.190, ал.1 от ЗУТ, когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти. При нужда временните пътища се прокарват в урегулирани части от населените места и селищните образувания, за които ще се създават нови подробни устройствени планове, както и в неурегулирани части, включени в общия устройствен план – ал.2. Временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проекто-плана или по извършените проучвания, като се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета – ал.3. Временните пътища се прокарват въз основа на писмен договор между заинтересуваните собственици на поземлени имоти с нотариална заверка на подписите, а при липса на съгласие – въз основа на заповед на кмета на общината – чл.190 ал.6 от ЗУТ.

Временният път по чл.190 от ЗУТ за разлика от правото на преминаване през чужд имот регламентирано в чл.192 и следв. от ЗУТ се характеризира с по-широк обем и съдържание, тъй като за разлика от него осигурява транспортен достъп до имота, за който се прокарва и възможност да преминават по него неограничен брой лица. Затова предпоставка за прокарването на временен път е обслужвания от него имот да има лице по проектирани, но неоткрити улици по влязъл в сила ПУП – чл.190, ал.1 от ЗУТ.

Идеята на законодателя е прокарване на временен път да се изпълнява като един вид подготвителен етап до реализиране на предвижданията на влезлия в сила ПУП-ПУР. С оглед на това и нормата на чл. 190 (във всичките й алинеи) поставя като приоритет при прокарване на временни пътища да се следват трасетата на улиците съобразно влезлите в сила устройствени планове, проектоплановете и извършените проучвания, а не толкова намирането на най-икономически изгоден вариант.

Тази статия не представлява правно становище или съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За юридическа помощ по сходен казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с вещно право.