Кредитори и вземания в производството по несъстоятелност

С постановяването от съда на решението за откриване на производството по несъстоятелност по чл.630 от Търговския закон /ТЗ/, което има незабавно действие спрямо всички, се поставя началото на принудително изпълнение спрямо масата на несъстоятелността- секвестируемото имущество на длъжника, което изключва приложението на индивидуалното принудително изпълнение по ГПК /чл.638 ТЗ/. Извън нормативно определените изключения, а именно за публични вземания в срок до 6 месеца от откриване на несъстоятелността /чл.193, ал.4 ДОПК/ и за обезпечено вземане по ЗОЗ /чл.719 ТЗ/, от този момент удовлетворяването на кредиторите на длъжник с открито производство по несъстоятелност е възможно само и единствено в рамките на това производство. Удовлетворяването на кредитора, независимо дали се извършва чрез оздравителна процедура или осребряване, е предпоставено от установяване в производството по несъстоятелност на това му качество. От своя страна, качеството на кредитор е обусловено от упражняване на правото на същия да предяви вземането си в производството по несъстоятелност. Изключение е въведено от законодателя само за две категории служебно приемани от синдика вземания по чл.687 ТЗ /публични вземания, установени с влязъл в сила акт и трудови вземания/. Но и при тях също, ако те не бъдат приети служебно от синдика, правата на кредитора се защитават посредством предявяване на вземането му в производството по несъстоятелност. За кредиторите с вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност или т.нар. кредитори със стари вземания, са въведени кратки срокове за предявяване на вземанията им. Основен е едномесечния срок по чл.685, ал.1 ТЗ от вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност и допълнителен двумесечен срок по чл.688, ал.1 ТЗ, с изтичането на които се погасява процесуалното право на предявяване на вземането в производството по несъстоятелност, съгласно разпоредбата на чл.688, ал.1, изр.2-ро ТЗ. При настъпването на тази преклузия, кредиторът не може да реализира вземането си, нито чрез универсалното принудително изпълнение по реда на част IV „Несъстоятелност” на ТЗ, нито в недопустимото, поради производството по несъстоятелност, индивидуално принудително изпълнение по ГПК.

Доколкото установяването и удовлетворяването на кредиторите на несъстоятелността става в рамките на производството по несъстоятелност, с разпоредбата на чл.637, ал.6 ТЗ е въведена императивната забрана за образуване на нови съдебни и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника след откриване на производството по несъстоятелност /изкл. спорове за трудови вземания, които се приемат служебно без предявяване и за парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица, с оглед субективните предели на изпълнителния лист по отношение на третите лица/, а заварените производства се спират по силата на закона – чл.637, ал.1 ТЗ /изкл. при предявени от длъжника права посредством насрещен иск или възражение за прихващане/. Посочените разпоредби гарантират възможността и на длъжника, но и на всеки от кредиторите на несъстоятелността да оспори качеството на друг кредитор чрез процедурата по предявяване и приемане на вземанията в несъстоятелността, част от която е и производството по чл.692 ТЗ за разглеждане на възражения срещу съставените от синдика списъци. Тя обхваща: /1/ предявяване на вземанията от кредиторите пред съда по несъстоятелността /с изключение на подлежащите на служебно вписване вземания по чл.687 ТЗ/; /2/ включването им в списъците, изготвени от синдика; /3/ възможност за оспорване на списъците чрез възражение от кредитор и/или длъжника в производството по чл.692, ал.2 и ал.3 ТЗ пред съда по несъстоятелността и /4/ постановяване на определение по чл.692 ал.1 и/или ал.4 ТЗ от съда по несъстоятелността за одобряване на списъците на приетите и служебно вписаните вземания след съответна промяна при уважаване на възражение по чл.690, ал.1 ТЗ. В случай на развило се и приключило производство по чл.692, ал.2 и ал.3 ТЗ по възражение по чл.690, ал.1 ТЗ, спорът относно вземането, съответно неговото обезпечение/привилегия, предмет на възражението, може да бъде продължен от участвалия в него длъжник/кредитор, за който резултатът от определението по чл.692, ал.4 ТЗ е негативен, чрез предявяване на установителен иск по чл.694 ТЗ в преклузивния срок от обявяване на определението на съда по несъстоятелността по чл.692, ал.4 ТЗ в търговския регистър.

В мотивите по търг.дело 3199/ 2013 г. на Върховния Касационен Съд по въпроса може ли самостоятелен предмет на иска по чл.694 ТЗ да бъде съществуването на обезпечение на прието в производството по несъстоятелност вземане, когато вземане, предявено от кредитора като обезпечено е прието от съда по несъстоятелността като необезпечено, съдът е посочил, че специалният установителен иск по чл.694 ТЗ е обусловен от развилия се спор относно основание, размер, обезпечение, привилегия на кредитор в производството по чл.692, ал.2 и ал.3 ТЗ, като целта на исковото производство е окончателно разрешаване на спора по отношение на всички участници в производството по несъстоятелност с оглед нуждите на същото. С оглед горното предметът на исковото производство по чл.694 ТЗ съвпада с този на производството по възраженията по чл.692, ал.2 и ал.3 ТЗ, поради което това, което може да бъде предмет на възражението по чл.690, ал.1 ТЗ може да бъде предмет на установителния иск по чл.694 ТЗ.

В случай, че имате вземане от дружество, което е в несъстоятелност, то най-добре е да потърсите съвет от адвокат, занимаващ се с търговско право.