Придобивната давност като способ за придобиване правото на собственост

Във фактическия състав на придобивната давност като способ за придобиване правото на собственост, се включват два елемента: владение – фактическо упражняване на съдържанието на вещното право и определен срок от време, през който се упражнява фактическото съдържание на вещното право, определен с нормата на чл.79 от Закона за собствеността /ЗС/.

В разпоредбата на чл.69 от ЗС е установена презумпция, съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Съгласно дадените разяснения с Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012г. по т.д.№ 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, презумпцията на чл.69 от ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 от ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.

Установяването на правото на собственост по силата на придобивна давност е най-добре да се предприеме и проведе от адвокат с професионален опит в областта на вещното право.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат.