Непознаването на закона не е извинение.
(Латинска сентенция)

Придобиване по давност

Съобразно установената практика на Върховния Касационен Съд на Република България, придобивната давност, като институт е един от регламентираните в чл. 77 от Закона за собствеността /ЗС/, способи за придобиване право на собственост върху вещи. Предвид разпоредбата на чл.79 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно – с непрекъснато владение в продължение на 5 години. От своя страна нормата на чл.68 от ЗС дава и легално определение на термина „владение“, а именно: това е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя. Следователно е редно да се акцентира върху две обстоятелства – това са т.нар. „фактическа власт“ и факта, че вещта се държи „като своя“. Презумпцията относно субективния елемент на владението, т.е. намерението за своене на вещта, е въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на владелческото му качество тежестта за оборването й пада върху лицето, което оспорва осъщественото владение. Елементите на фактическия състав на  чл. 79 ЗС следва да се установят по делото при условията на пълно и главно доказване. Основното доказателство за установяване на придобивна давност са гласните доказателства – разпит на свидетели, каквито следва да бъдат ангажирани в процеса. Единствено съдът е този, които може по същество да прецени /след анализ/ дали е основателно позоваване на придобивна давност. При позоваване на придобивна давност следва да се посочи от кого и от кога е установена фактическа власт върху имота, до кога е продължило владението и на кого е противопоставено. Следователно страната, която се домогва да докаже, че е придобила по давност имот/имоти е длъжна да установи, че този имот /и/ не е изключен от оборота, т.е., че по отношение на този имот не
съществува забрана да бъде предмет на придобиване по давност.

 

Тази публикация не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по сходен казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с вещно право.