Привилегии за вземанията и право на предпочтително удовлетворяване

Разпределението е акт на съдебния-изпълнител, с който той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. Разпределението е предпоставено от наличието на няколко взискатели по същото изпълнение и недостатъчност на сумата, реализирана по изпълнението, за цялостно удовлетворяване на всички взискатели.

Според чл. 458 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, Държавата и Общината се смятат винаги за присъединени взискатели за дължимите им от длъжника публични и други вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението, като за тази цел той изпраща съобщение до НАП за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение.Вземанията на държавата за данъци върху определен имот и другите, освен тия за глоби, от своя страна се ползват с право на предпочтително удовлетворяване, съгласно чл. 136, ал.1, т.2 и т.6 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Така действащата към момента нормативна уредба предвижда привилегии за вземанията на държавата, както по отношение на реда за реализирането им, така и за тяхното удовлетворяване. При наличието на такива вземания държавата се смята за присъединен по право взискател, а самото установяване съществуването на нейни вземания спрямо длъжника се извършва служебно от съдебния изпълнител чрез изискване на данни от НАП.

Съгласно т.6 от ТР № 2/ 2015 г. на Върховен Касацинен Съд не всички разноски по изпълнителното дело на първоначалния взискател се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. С такова право се ползват и в първия ред на специалните привилегии се включват разноските на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят. В този ред може да бъдат включени и разноските на първоначалния взискател за образуване на изпълнителното дело и за възнаграждение на един адвокат.

Според чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД ползват се с право на предпочтително удовлетворение вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. чл. 134 и 135 – от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски. Тази формулировка въвежда критерии при предпочтителното удовлетворяване на взискателите за разноски. Идеята е да се даде предимство на тези от тях, които са направили разноски за действия, от които се ползват и останалите взискатели.

Тази статия не представлява правно становище или съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За юридическа помощ по сходен казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с гражданско право и по-специално със съдебно изпълнение.