Представителят трябва да е изрично упълномощен, за да договаря сам със себе си

Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това. Обемът на представителната власт на пълномощника спрямо трети лица се определя от изявената от упълномощителя воля- чл.39, ал.1 от ЗЗД, която трябва да бъде изрично изразена за конкретно предвидени в ЗЗД  представителни правомощия – възможността (правото) на представителя да договаря сам със себе си  (чл.38, ал.1 от ЗЗД) и правото на преупълномощаване – чл.43, ал.1 от ЗЗД. В хипотезата на чл.38, ал.1 от ЗЗД засилената защита на интересите на представлявания е обусловена от възможния конфликт на интереси между него и представителя, а във втория случай от правото на упълномощителя лично да избере лицето, което да го представлява. Преодоляването на забраната по чл.38, ал.1 от ЗЗД изисква представителят да е бил изрично упълномощен от представлявания да договаря сам със себе си. При условие обаче, че представителят сключи сделка сам със себе си, без да е дадено предварително съгласие за това от представлявания, същата може да породи действие за страните (представлявания и съконтрахента му пълномощник) при последващото й одобрение от представлявания. Систематичното място на нормата на чл.38, ал. 1 от ЗЗД е в раздела „Представителство“. Анализът на нормата на чл.38, ал. 1 от ЗЗД дава основание за извод, че с потвърждаването представляваният отрича наличието на конфликт на интереси. Възможността за последващо одобрение на сделката от представлявания обосновава и извода, че се касае за висяща недействителност, а не за абсолютна такава по смисъла на чл.26 от ЗЗД. Т.е., договор, сключен в нарушение на забраната по чл. 38, ал. 1 ЗЗД е недействителен, в състояние на висяща недействителност и не поражда последиците, които законът свързва с него. На тази недействителност може да се позове само лицето, в чиято полза е установена – лицето, от името на което е сключен договора.

Ако бъде потвърден от представлявания (при договорите, с които се прехвърлят вещни права върху недвижими вещи потвърждаването трябва да е във формата на пълномощното – арг. от чл. 42, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 37 от ЗЗД- писмено, с нот. заверени подпис и съдържание) договорът поражда последиците, които законът свърза с него още от сключването му, предвид обратното действие на потвърждаването.

Ако не бъде потвърден от представлявания във формата и съгласно чл.42, ал.2 от ЗЗД, този договор не поражда действие за страните (не ги обвързва валидно) още от сключването му, конкретно – ако договорът има за предмет прехвърляне на вещни права върху имот, той няма и транслативен ефект. Позоваването на недействителността от страна на представлявания е равнозначно на отказ от потвърждаване и може да бъде направено чрез иск или пък под формата нa преюдициално възражение в исков процес, включително и по предявен иск за собственост. Отказът да бъде потвърден договор, сключен в нарушение на забраната по чл.38, ал.1 от ЗЗД, чрез позоваване на недействителността му има за последица, че от висяща, недействителността става окончателна.

Тази статия не представлява правно становище или съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За юридическа помощ по сходен казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с гражданско право и имащ опит в искове, свързани с приложението на ЗЗД/Закон за задълженията и договорите/.