Непознаването на закона не е извинение.
(Латинска сентенция)

Право на обезщетение и издръжка на неродено дете

Дете, което е заченатото, но неродено към момента на настъпване на смъртта на родител, има право на обезщетение за вреди – имуществени и неимуществени, от смъртта на починалия в резултат на произшествие, негов родител. Правото на обезщетение възниква от момента на раждането, ако детето е родено живо и жизнеспособно. От момента на раждане възниква и правото на издръжка /както и да се търсят причинени имуществени вреди, изразяващи се в лишаване от издръжка, на която е имало право по закон/. Съгласно чл.143, ал.1 от Семейния кодекс всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето, като разпоредбата на ал.2 определя и минимален размер за това, а именно ¼ от минималната работна заплата за всяко едно дете. Задължението на родителите да плащат издръжка, съответно правото на децата за получаване на издръжка от родителите, е безусловно, тъй като не е обусловено нито от работоспособността на детето, нито от неговото имущество.

Със смъртта на родител, ненавършилото пълнолетие дете е загубило възможността да получава следващата му се по закон издръжка до достигане на 18 годишна възраст. В този смисъл е т.1 от ППВС № 4/ 1968 г., съгласно която на обезщетяване подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Според установената съдебна практика на ВКС, неполучаването на издръжка по смисъла на чл.143, ал.2 СК представлява имуществени вреди, под формата на т.нар. пропуснати ползи, които следва да бъдат обезщетени.

В случай, че имате въпроси във връзка с изплащане на издръжка, увеличаване на размера на издръжката и възможности за обезщетение, то следва да се обърнете към квалифициран адвокат, занимаващ се със семейно и наследствено право.