Подсъдимият може изцяло да признае фактите

Съгласно текста на т.8.3 от Тълкувателно решение № 1/ 06.04. 2009 г. на ОСНК на Върховния касационен съд /ВКС/ на Република България, изявлението на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК не може да бъде оттеглено след постановяването на определението по  чл.372, ал.4 НПК. Касационната инстанция е заела следното становище по отношение рамките на възможната в хода на тази процедура защита: „Допустимата защита на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт. В тези предели могат да се установяват и противопоставят правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия материален закон, с предпоставките и съдържанието на наказателната отговорност. В обсега на същите са излагане на съображения за необходимост от приложение на относимите основни институти на наказателното право; очертаване на аргументи за обективните и субективни признаци на престъпния състав и обоснованата от тях правна квалификация, визирана в особените норми на наказателния кодекс; релевиране на възражения за наказателна неотговорност и погасителна давност; предлагане на доводи за индивидуализация на санкционните последици. Всичко това обаче е възможно при условие, че е съвместимо с фактологията по обвинителния акт и не внася съществени изменения в нейните очертания“. В текста на т.8.2 от тълкувателното решение са очертани рамките на въззивната проверка като е прието, че въззивният съд не разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти. От изложеното следва, че възражения свързани с доказателствена недостатъчност и необоснованост не могат да намерят място във въззивното производство при процес, следващ правилата на процедурата по чл.371 т.2 НПК.

В случай, че имате въпроси, свързани с наказателно право, то най-добре е да потърсите консултация с адвокат, занимаващ се с тази материя на правото.