Погасителна давност

Погасителната давност е установена в обществен интерес съобразно мотивите на Тълкувателно решение 3/ 18.05.2012г. на ОСГК на Върховния Касационен Съд по тълк.дело 3/ 2011 г. Правните норми, които я уреждат, са императивни. С оглед голямото разнообразие на субективните права законодателят е предвидил освен общата петгодишна давност по чл.110 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и по-кратки специални давностни срокове, като по този начин се отчитат особеностите на различните облигационни отношения. В чл.111 от ЗЗД като изключение е установена тригодишна давност за три групи вземания, едната от които е за наем, за лихви и за други периодични плащания. Целта на определяне на специален, по-кратък давностен срок за тези вземания, е да бъде защитен длъжникът относно онези негови плащания, които са предварително известни на страните по правоотношението. Кредиторът и длъжникът в тези случаи знаят изначално времето на изпълнение. По този начин с настъпването на всеки падеж на кредитора се напомня за съществуващите задължения за периодични плащания и евентуално за наличието на неизплатени такива. Ето защо за тези вземания е предвиден по-кратък давностен срок.

След като разпоредбата на чл.111, буква „в“ от ЗЗД се отнася за изключение, то тя не следва да се тълкува разширително. Тя трябва да се прилага само за такива периодични плащания, които са подобни на наемите и лихвите. Характерен признак на това плащане е неговата периодичност,  без оглед на това по какъв начин е определено изтичането на интервала от време, който го прави изискуемо – годишен, месечен, седмичен или дневен.

Тази статия не представлява правно становище или съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За юридическа помощ по сходен казус следва да бъде проведена правна консултация с опитен адвокат, занимаващ се с гражданско право .