Освобождаване от внасяне на такса за дело

На основание чл.3 от Закона за държавните такси (ЗДТ) и чл.71 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) страната, която сезира съда с иск или жалба дължи внасянето на държавна такса за това във всички случаи. Освобождаването от внасяне на такса става само по изключение и след щателна преценка за всеки случай поотделно, дали страната – физическо лице има възможност за заплащане на конкретната по размер сума.

Съдът следва да извърши преценка дали са налице предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса, като се основава на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства,съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете, респективно претенцията по заявлението и пълния размер на държавната такса. Съдът се произнася с определение по молбата за освобождаването от държавна такса, което подлежи на обжалване пред по-горния съд.