Обезпечение на иск

С искането и/или допускането на обезпечение се цели да се предостави привременна защита на едно спорно право, докато спорът е висящ пред съда, срещу такива действия на ответника, които биха затруднили или осуетили удовлетворяването на ищеца.

Защитата с обезпечение цели бързина и внезапност – затова на ответника не се връчва препис от молбата. По същата причина и компетентният съд при обезпечаване на бъдещ иск може да бъде съдът по местожителството на молителя (т.е. съдът, до който той може веднага да се обърне).

Може да се иска обезпечение по всеки иск, без значение вида на търсената защита – осъдителен, установителен, конститутивен. Най-честата хипотеза е обезпечение по осъдителни парични искове чрез налагане на възбрана или запор върху имуществото на ответника.

Може да се търси обезпечение по бъдещ /непредявен пред съда/ иск или висящ /предявен пред съда/ иск.

Тези две хипотези на обезпечение се характеризират с няколко основни различия:

Обезпечение на бъдещ иск (чл.390 ГПК):

Молба- при обезпечаване на бъдещ иск молбата за допускане на обезпечение е самостоятелна и следва ясно да индивидуализира бъдещия иск чрез посочване на всички реквизити.

Срок- при бъдещ иск срокът за подаване на молба за допускане на обезпечение естествено е до предявяването му. При обезпечение на бъдещ иск съдът е длъжен да определи срок за предявяването му. При непредставяне на доказателство за заведен иск в срок, допуснатото обезпечение ще бъде отменено. В случай че съдът установи, че искът, по отношение на който се цели защита с обезпечение, вече е предявен (при служебна проверка или възражение на ответника, ако е узнал), съдът прекратява производството и изпраща молбата на съответния съд, пред който е висящо делото.

Държавна такса – дължи се само при обезпечаване на бъдещ иск и е в размер на 40 лв. (т.22 от Тарифа № 1 за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК). Държавната такса е в такъв размер, независимо от броя на поисканите обезпечителни мерки.

Движение на молбата- при искане/молба за обезпечение на бъдещ иск трябва да е редовна самата молба по чл.390 ГПК, което предполага тя да обективира и редовна искова молба. Няма основание и съдебната практика молбата за обезпечение на бъдещ иск да се оставя без движение, но ако все пак това се направи и указанията се изпълнят, определението на съда не е опорочено. Често се постъпва така, когато не е ясна каква обезпечителна мярка се иска. Съдът обаче не е длъжен да дава указания за отстраняване нередовността на молбата (например за посочване на обезпечителна мярка) и може направо да я остави без разглеждане. В практиката обаче в такъв случай молбата обикновено се оставя без уважение, доколкото при отказ за произнасяне по съществото на претенцията определението подлежи на касационен контрол (т.5 от ТР № 1/2001 г., ОСГК на ВКС), докато при произнасяне по същество определението на въззивния съд е окончателно.

При обезпечаване на бъдещ иск съдът е длъжен да определи срок за предявяването му. В този случай е препоръчително в определението да се укаже, че при непредставяне на доказателство за заведен иск в срок, обезпечението ще бъде отменено. В противен случай обезпечителната мярка ще остане да действа, докато лицето, засегнато от обезпечението, поиска тази отмяна. По смисъла на чл.390 ГПК отмяната следва автоматично от непредявяването на иска в срок, но указанията все пак са необходими, за да не се стигне до положение, при което  обезпечението ще бъде отменено, макар и искът да е предявен, само поради непредставяне на доказателства за завеждането му.

Компетентен съд – при произнасяне по молба за обезпечение на бъдещ иск родово компетентен е винаги районен съд. Местно компетентен, по избор на молителя, е или съдът по местожителството, съответно седалището на молителя и или съдът по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение. В съдебната практика се приема, че това може да бъде и съдът по местонахождение на движимата вещ, върху която се иска да се наложи запор, респективно и по местожителството на лицето, за което се смята, че държи вещта.

Обезпечение на висящ иск (чл.389 ГПК):

Молба – при искане за обезпечение при вече висящ процес молбата може да е отделна или може да е обективирана в исковата молба. И в двата случая няма нужда да се индивидуализира исковата претенция, тъй като тя е очевидна- молбата се подава по делото, освен в хипотезата на предявяване на няколко обективно съединени иска – следва да бъде посочено кой иск се обезпечава, в случай че това не е очевидно от естеството на обезпечителната мярка.

Срок – когато се иска обезпечение по висящ процес, молбата за допускане на обезпечение по чл.389 ГПК може да се подаде във всяко положение на производството, до влизане в сила на решението. Ако се поиска за първи път пред въззивен съд, определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС, независимо дали въззивното решение по това дело подлежи на касационен контрол. Ако се поиска за първи път пред ВКС, определението е окончателно. Ако се поиска от първоинстанционния съд, въззивното определение е окончателно (т.7 от ТР № 1/01 г., ОСГК на ВКС).

Държавна такса – не се дължи при разглеждане молба за допускане на обезпечение на висящ иск.

Движение на молбата – при молба за обезпечение на висящ иск  трябва да се отстранят първо евентуалните нередовностите на исковата молба, за да е налице редовно образуван процес и да може на това основание да се прецени допустимостта и вероятната основателност на иска. Съдът не е длъжен да дава указания за отстраняване нередовността на молбата за обезпечение (например за посочване на обезпечителна мярка) и може направо да я остави без разглеждане. В практиката обаче в такъв случай молбата обикновено се оставя без уважение, доколкото при отказ за произнасяне по съществото на претенцията определението подлежи на касационен контрол (т.5 от ТР № 1/01 г., ОСГК на ВКС), докато при произнасяне по същество определението на въззивния съд е окончателно.

Компетентен съд- при висящ процес това е съдът, пред който делото е висящо, вкл. и когато производството по делото е спряно (първоинстанционен, въззивен или касационен).

За подсъдността в обезпечителното производство съдът следи служебно. Ако въззивният съд намери, че първоинстанционният съд не е бил местно компетентен, обезсилва определението му и изпраща молбата за произнасяне на съответния местно компетентен районен съд.

Съдът следва да се произнася по молбата за обезпечение в деня на постъпването й. Този срок е инструктивен, а и на практика спазването му не винаги е възможно, но при всички случаи съдът следва да разгледа молбата възможно най-скоро. Макар и формално да не е предвиден срок – по частните жалби срещу определения по молби за обезпечения произнасянето също следва да е незабавно.

 

В случай, че Ви предстои да заведе иск с цел да удовлетворите ваше законно право и се притеснявате, че в последствие няма да успеете да реализирате постановеното решение, тъй като ответника може да се разпореди с вещите или с парични суми, предмет на иска, то е най-добре се свържете с квалифициран адвокат, който да Ви посъветва какво е необходимо да направите с оглед опазване на всички Ваши права.