Нищожно нотариално удостоверяване

Нотариалното удостоверяване е нищожно, когато участващо в производството лице не знае български и езикът, с който това лице си служи е непознат за нотариуса

Основанията за нищожност на нотариалните удостоверявания са изрично и изчерпателно уредени в чл. 576 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Нормата на чл.582 от ГПК предвижда когато някое от участващите в нотариалното производство лица не знае български език и езикът, с който си служи, е непознат за нотариуса, последният да назначи преводач. Нарушаването на чл. 582 от ГПК е изрично посочено в чл. 576 от ГПК като основание за нищожност на нотариалното удостоверяване. Когато нотариалното действие е нищожно на осн. чл. 582, вр. чл. 576 от ГПК, нищожна е и сделката, обективирана в порочния нотариален акт, поради липса на форма за валидност.

От цитираната разпоредба на чл. 582 от ГПК е видно, че нотариалното действие ще е нищожно когато кумулативно са налице две условия: участващо в производството лице да не знае български и езикът с който това лице си служи да е непознат за нотариуса. ГПК (в сила от 2008 г.), за разлика от старата уредба, дава възможност нотариусът да не назначава преводач, когато езикът с който си служат участващите лица, му е познат.

Законът не дефинира какво означава едно лице да знае български език, съответно чуждият език да е непознат за нотариуса, поради което съдържанието на тези понятия следва да бъде изведено по тълкувателен път. Ноторно известно е, че степента на владеене на чужд език варира в широк диапазон, като освен това включва и различни езикови умения, най-общо разделяни в четири групи: четене, слушане, писане, говорене. Също така има разлика между пасивен (четене и слушане с разбиране) и активен речник (писане и говорене).

Преценката, дали едно лице знае български език, следва да бъде извършена с оглед целта на съответното нотариално производство. В случай, че се удостоверява волеизявление, което трябва да бъде облечено във форма на нотариален акт, степента на владеене на езика следва да е достатъчна, за да може лицето да слуша с разбиране текста на акта и да може да потвърди устно съгласието си, с прочетения от нотариуса текст.

Преценката, дали езикът с който си служи лицето е познат на нотариуса, изисква да се установи, дали нотариусът е в състояние да комуникира на езика на участващото лице така, че да се увери по несъмнен начин, че удостовереното от нотариуса волеизявление на това лице точно и пълно отразява действителната му воля.

 Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат.