Непознаването на закона не е извинение.
(Латинска сентенция)

Нищожност

Нищожност поради заобикаляне на закона, поради невъзможен предмет и поради накърняване на добрите нрави

1.Нищожност поради заобикаляне на закона:

Прилагане нормата на чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД предполага винаги конкретна законова забрана, която се заобикаля. Фактическият състав включва извършването поне на две сделки (ако е само една и нейните правни последици са забранени от закона, то тя би била нищожна на осн. чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД), всяка от които сама по себе си не противоречи на закона и не е нищожна поради противоречие със закона, постигане на забранен или непозволен от закона правен резултат чрез извършените сделки (под неправомерен резултат се има предвид не непосредствените правни последици, които само по себе си не са забранени, а последиците, които се реализират чрез тях), участниците в сделките съзнават, че чрез извършването им постигат една цел, която законът им забранява.

2.Нищожност поради невъзможен предмет:

Налице е невъзможен предмет, когато обектът на правоотношението, т.е. благото, по повод на което се цели да възникнат правата и задълженията на страните по сделката, е фактически или правно невъзможно. Необходимо е невъзможността да е начална.

3.Нищожност поради накърняване на добрите нрави:

Нищожни, съгласно нормата на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, са договорите, които накърняват добрите нрави. Основанието за тази нищожност е обективно. Достатъчно е сключеният договор обективно да е в противоречие с общоприетите правила за добри нрави, като е без значение субективното отношение на лицата, сключили сделката, включително и съзнаването на нарушаването на тези правила. От своя страна тези правила имат неформален характер като неписани такива, но които наред с правните норми регулират обществените отношения. За да се осъществи фактическият състав на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е необходимо сключеният договор по своето съдържание, цели или начин на извършване да е в явно противоречие с такива правила на добрите нрави, които са общовалидни за почти всички правни субекти. Същевременно да са свързани с посягане или ограничаване на основни човешки права и свободи или с нарушаване на общоприети нравствени правила или засягат устоите на отношенията в правовата държава.

Тази статия не представлява правно становище или съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За юридическа помощ по сходен казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с гражданско право или с търговско право.