Непознаването на закона не е извинение.
(Латинска сентенция)

Нищожност на съдебно решение

Разпоредбата на чл.270, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) не посочва конкретни пороци, водещи до нищожност на едно съдебно решение. Независимо от това, съдебната практика е определила и утвърдила съдържанието на това понятие.

На първо място, нищожно е решение, постановено от лице, което няма съдийска правоспособност или е постановено еднолично, вместо от съдебен състав.

На следващо място нищожно би било и съдебно решение, постановено по предмет, по който съдът не разполага с правораздавателна власт (например, когато делото, решено по реда на ГПК не е гражданско), както и решение по спор, който е извън пределите на личната и териториална компетентност на българския съд, тъй като е в изключителната компетентност на чуждестранен съд.

На последно място, нищожно е устно постановеното съдебно решение или решението, изготвено в писмена форма, но останало неподписано, когато липсата на подписи се дължи на отказ на съдиите, образуващи мнозинство от членовете на съдебния състав да го подпишат.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по конкретен казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат.