Нищожност и основания за нищожност. Нищожни сделки.

Нищожност е институт на общата част на гражданското право. Общите правила, регламентиращи основания за нищожност на сделките са императивни правни норми и се уреждат в чл.26 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Разпоредбите на чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД обхващат две групи основания за нищожност. Основанията, уредени в ал.1 са общи и правилата имат бланкетен характер /с изключение на чл.26, ал.1, пр.4 ЗЗД/ и не могат да бъдат прилагани самостоятелно, докато тези по чл.26, ал.2 са приложими самостоятелно, без да е необходимо свързването им с други правни норми. Не съществува възможност правните субекти да установяват други основания за нищожност на сделките, освен предвидените в нормативната уредба, нито да изключват уредени в закона основания за нищожност в техните отношения. Съгласно разпоредбата на чл.44 ЗЗД, императивните правила за договорите се прилагат и по отношение на едностранните волеизявления, когато с тях се пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.

Наред с общите правила на чл.26 ЗЗД законодателят отделно е регламентирал редица конкретни случаи на нищожни сделки, на нищожни уговорки, както в договори, така и в едностранни сделки. Правилата на чл.26 ЗЗД се явяват общи правила, които са релевантни към повечето сделки, но не изключват и казуистичната уредба. Например в разпоредбата на чл.75, ал.2 от Закона за наследството /ЗН/, законодателят прогласява делбата на наследство без участието на някои от сънаследниците като изцяло нищожна; съгласно чл.209 ЗЗД продажбата с уговорка за изкуване също е изцяло нищожна, а съгласно чл.94 ЗЗД само уговорката за предварително изключване или ограничаване на отговорността на длъжника за умисъл или груба небрежност е нищожна, а не целият договор.

Всички норми, обхванати от института на нищожността, а не само общите правила, имат повелителен характер. Основанията за нищожност са свързани с нарушаване на други повелителни правни норми за действителността на сделките относно тяхното съдържание, ред или начин на извършване. Нищожните сделки не пораждат желаното правно действие, като нищожността на сделката настъпва по право. При наличие на правен спор нищожност се предявява установителен иск или чрез възражение във висящ съдебен спор. Предявяването на нищожност не е ограничено от закона във времето, като всяко лице с правен интерес може да се позове на нищожност и съдът я прилага служебно, но без да се произнася по нея в диспозитива на решението, ако няма изрично искане за това.

Нищожните сделки могат да бъдат разделени по видове по различни разграничителни критерии. Основните деления се свеждат до 1/ видове нищожни сделки с оглед на основанието за нищожност; 2/ напълно и частично нищожни сделки; 3/ други видове нищожни сделки, напр. конвертируеми и неконвертируеми, абсолютно нищожни и висящо нищожни.

В случай, че имате въпроси свързани с нищожни клаузи в договор или нищожна сделка, то най-добре е да се обърнете към опитен и квалифициран адвокат, занимаващ се с процесуално представителство пред съд.