Непълнота и нищожност на запис на заповед

Записът на заповед като ценна книга следва да има конкретно определено в закона съдържание (чл.535 от Търговския закон), като документ, който не съдържа някой от реквизитите не е запис на заповед, освен в изрично посочените от закона изключения, а именно: липса на определен падеж, липса на място. В решение № 225/28.03.2014 г., т.д. № 948/2012 г. на Върховния Касационен Съд е прието, че липсата на вписан адрес или съвкупността от данни за населено място, улица, номер, сграда, апартамент и други като част от реквизитите „място на плащане“ и/ или „място на издаване“ е равнозначна на липса на самите реквизити и опорочава менителничния ефект до степен на нищожност. Законът обаче позволява преодоляване на непълнотата в двата реквизита чрез установените в чл. 536, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ презумпции. Съгласно чл. 536, ал. 4 от ТЗ записът на заповед, в който не е посочено мястото на издаване, се смята за издаден в мястото, посочено до името на издателя. Съгласно чл. 535, ал. 3 ТЗ, ако не е уговорено друго, мястото на издаване се смята за място на плащане. В този смисъл е и горепосоченото решение на ВКС, в което е прието, че липсата на падеж, място на издаване и място на плащане не води до нищожност на записа на заповед, ако е възможно да бъдат заместени чрез презумпциите на чл. 536, ал. 2 – 4 ТЗ.

Съобразно разпоредбата на чл. 531, ал. 1 ТЗ, исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа.

Изготвянето на запис на заповед и предявяването й пред съд изисква компетентност на юрист, поради което ако имате казус, свързан с гражданско право и запис на заповед или менителница, то най-добре е да бъде проведена правна консултация с адвокат.