Неплатежоспособност

Неплатежоспособност, като едно от двете законоустановени основания за откриване на производство по несъстоятелност по ТЗ, наред със свръхзадълженост, се определя като обективно трайно икономическо състояние, което е правно дефинирано в чл.608, ал.1 ТЗ. Изразява в невъзможността на търговеца да изпълни определени от закона изискуеми свои парични задължения. При изследване на предпоставките за наличието на неплатежоспособност на предприятието на търговеца на анализ подлежат  краткосрочните, съответно текущи негови задължения. Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните задължения, които са с настъпил или настъпващ падеж през отчетния период. Преценката за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се направи посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема плащанията си.

Безпротиворечиво установен в практиката е принципът, че дълготрайните активи (т.нар. постоянен капитал), не служат за извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята дейност, поради което, ако ги осребри, би преустановило работа.

Съотношението между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към краткосрочните (текущите) задължения на предприятието е определящо при преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията си и формира показателите за ликвидност – обща, бърза, незабавна и абсолютна. Основният коефициент според установилата се съдебна практика е този за обща ликвидност, който представлява съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всички от тях.

За откриване на производство по несъстоятелност обаче по делото следва да бъде установено още, че затрудненията на длъжника да не са временни, а имат траен и необратим характер или че търговецът  не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.

В постоянната непротиворечива съдебна практика (р. по т.дело № 219/2008 год. ВКС-ТК, р. по т.дело № 1493/1995 год. ВКС-V г.о., р. по т.дело № 169/2006 год. ВКС-ТК, І т.о., р. по т.дело № 443/2004 год. ВКС-ТК, І т.о., р. по т.дело № 512/2004 год. ВКС-ТК, І т.о., р. по т.дело № 730/2004 год. ВКС-ТК, І т.о., р. по т.дело № 756/2005 год. ВКС-ТК, І т.о. и др.) ВКС(Върховен Касационен Съд) приема, че в тежест на длъжника – ответник по молбата с правно основание чл.625 ТЗ е да докаже, че е изпълнил задължението си към молителя или че разполага с имущество достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите. Длъжникът трябва чрез пълно обратно доказване да обори установената от закона презумпция като докаже, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си.

В случай, че имате казус, свързан с неплатежоспособност или несъстоятелност на юридическо лице, то най-добре е да се обърнете за консултация от адвокат, който се занимава с търговско право.