Неоправдано ползване на личните имена

Изискването на чл.10 ал.2 от Търговския закон (ТЗ) е обща разпоредба, предназначена да защити права на бивши участници в дружество, срещу неоправдано ползване на личните имена. Нормата обаче има значение само за онези фирмени наименования, чието съдържание нормативно включва такива имена (чл.77 и чл.101 от ТЗ), тъй като това обозначение манифестира неограничена отговорност на съдружниците. Не  е налице специално изискване за наименованието на ООД, което освен задължителното обозначение  за вида на дружеството се състои от каквато и да е словесна идентификация. Дори и тази буквена конфигурация да съвпада с някакво име на лице, което е имало или има някакви отношения с дружеството, то тази връзка следва да се разглежда по-скоро като случайна, поради което и не поражда особена нужда от закрила. В този смисъл не може да се изисква от дружество с капиталов характер (чл.64, ал.3 от ТЗ) да променя наименование, съвпадащо с някаква част от името на вече напуснал съдружник, ако той е отказал да даде изрично съгласие за предоставяне на ползването му като фирмено наименование. Подобен резултат би бил абсурден в случаите на прекратяване на членство против волята на съдружника, а дори и непостижим в случай на смърт на съдружник, следователно не следва да се очаква и в другите случаи.