Наследниците на починалия длъжник по договора за кредит

С разпоредбата на чл.382, ал.3 изр. последно от Кодекс за застраховането (КЗ), в сила от 01.01.2016 г., изрично се предвижда, че по повод изплащането на обезщетение по застраховка по ал.1 наследниците на длъжника, както и неговите съдлъжници или поръчители по кредита имат права на застрахован, освен правото да получат обезщетението до размера на непогасената част от задължението. С тази разпоредба се защитава интересът на наследниците и съдлъжниците на застрахования кредитополучател при настъпване на застрахователно събитие, като се въвежда възможността същите да предявят иск за заплащане на застрахователно обезщетение, дължимо в полза на трето лице (кредитора).

Този извод се подкрепя от историческото тълкуване на цитираните норми. Видно от мотивите към законопроекта на КЗ, достъпни на https://www.parliament.bg/bills/43/502-01-75.pdf .

„За да се гарантират правата на длъжника, който е обезпечен със застраховка, и на неговите наследници, се предлага те да имат правата на застрахован с изключение на правото да получат застрахователното плащане относно неиздължената част от заема или кредита. По такъв начин, при липса на активност от страна на кредитора за реализиране на вземането по застраховката длъжникът или неговите наследници ще могат да предприемат активни действия пред застрахователя, в това число ще имат легитимация да заведат иск по съдебен ред“.

При действието на отменения КЗ по реда на чл. 290 ГПК е постановено Решение № 138/05.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1727/2014 г., с което се признава легитимацията на наследниците на починалия длъжник по кредита да предявят иск по реда на чл.134 от ЗЗД, независимо от обстоятелството, че длъжникът няма вземане срещу кредитора по договора за кредит. Правото на иск е аргументирано с правото/ задължението на кредитора да предяви правата по застрахователния договор.

В разпоредбата на чл.382, ал.3, изр.1-во от КЗ, е предвидено, че в случай на смърт на длъжник – застраховано лице по застрахователен договор по повод негово неимуществено благо съгласно ал. 1, кредиторът е длъжен да предприеме с грижата на добър стопанин всички необходими действия относно претендирането и изплащането от страна на застрахователя на застрахователната сума по застрахователния договор.

Систематичното и историческото тълкуване на разпоредбите на чл. 382, ал. 3 изр. последно от КЗ и чл. 382, ал. 3, изр. 1-во от КЗ води до извод, че при неизпълнение на задължението на кредитора да предяви иск срещу застрахователя за изплащане на обезщетението при настъпило застрахователно събитие, наследниците на починалия длъжник по договора за кредит, както и всяко задължено по договора за кредит лице, имат право на иск срещу застрахователя. Допустимото искане е за осъждане на застрахователя да заплати в полза на кредитора дължимото застрахователно обезщетение до размера на непогасената част от задължението по кредита. В този случай съдът задължително следва да конституира като съищец кредитора, в чиято полза е сключена застраховката – арг. от чл. 26, ал. 4 ГПК.

Нормата на чл. 456 КЗ урежда хипотезата на пряк иск при вече извършено плащане от длъжника към кредитора, докато специалните норми на чл. 382, ал. 1 и 3 от КЗ, уреждат правото на длъжника, респ. неговите наследници и съдлъжници, да предявят иск в случай на бездействие на кредитора.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат.