Мерки за деца-извършители на престъпление и на деца-свидетели в процес

Според българското законодателство, малолетните лица не са наказателно отговорни – това са децата под 14-годишна възраст. Субект на престъплението може да бъде само физическо лице, достигнало определена от закона възраст и което притежава човешка психика в границите на нормата. Лицата, които са навършили 14, но не и 18-годишна възраст могат да носят наказателна отговорност, но при определени условия и изисквания на закона. Извършеното от непълнолетен престъпно деяние също е наказуемо, независимо, че деецът не е достигнал възрастта на физическа и интелектуална зрялост. Законодателят е предвидил, че непълнолетните вече могат да формират воля и да носят отговорност за своите постъпки, макар и да е предвидил също така и особени правила за налагане на наказанието и реализирането му.

Съгласно Наказателния кодекс, непълнолетните лица, извършили деяние, съставляващо престъпление, могат да понесат единствено три вида наказание – лишаване от свобода, обществено порицание и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност (в случай, че е придобил вече такава). Това е така, тъй като се счита, че непълнолетните не притежават свое собствено имущество, поради което не следва да им бъде налагано и наказание глоба, тъй като финансовата тежест на наказанието ще бъде поета от техните родители. Също така, непълнолетните биват много по-лесно превъзпитавани предвид възрастта си.

Важното е, че не само са предвидени специални правила за порицание и наказание на провинили се подрастващи, но и в българската съдебна система започват да се създават и специализирани съдилища за непълнолетни. Последното е логически обосновано, тъй като непълнолетните се нуждаят от особени мерки – както по отношение на мерките за превъзпитание, така и по отношение начина на налагането им. С изменението на Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни е направен опит за доближаване на реда за налагане на наказание към общия ред, касаещ пълнолетните извършители. Именно поради това, възниква идея за създаване на специални съдилища. Понастоящем има открити няколко пилотни съдилища във Варна, Пловдив и Козлодуй, които  разполагат със специализирани състави за работа с деца. Мерките, които налагат НК и ЗБППМН дават преимущество на първо място на закрилата и възпитанието на всяко едно дете, което съответства и на международни подходи в детското правосъдие. Сред основните идеи за по-нататъшното развитие на детското правосъдие е законово регламентиране на механизми за помощ и превъзпитание на непълнолетни, извършили престъпление, а налагането на ограничение в свободата на придвижване да става единствено в извънредни случаи.

Важно е да се отбележи, че все повече се набляга и на грижата за деца, пострадали от престъпление. За целта във все повече български наказателни съдилища се създават т.нар. сини стаи. В тях се провеждат разпити в присъствието на психолози, обзаведени са с детски играчки и мебели, предимно от естествени материали с цел да се създаде по-благоприятна обстановка и децата да не приемат разпита като следствено действие, каквото е по смисъла на НПК, а като разговор. Основните цели са да се избегне допълнителното травмиране на детето-свидетел в хода на процеса на разследване и правораздаване и да се защитят неговите права, като в същото време се гарантира разкриването на пълната и обективна истина, както и точна информация с оглед прилагане на ефективно правосъдие.