Непознаването на закона не е извинение.
(Латинска сентенция)

Лични контакти на бабата и дядото с детето

Съгласно чл. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето (ратифицирана от България през 1991г.) 

 „Висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи.”

Съгласно чл. 24 от Хартата на основаните права на Европейския съюз

„При всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение.”

Понятието за висшите интереси на детето произтича от втория принцип на Декларацията за правата на детето от 20 ноември 1959 г. на Общото събрание на ООН, който гласи следното: „Детето ще се ползва от специална защита и на него ще му бъдат предоставени възможности и улеснения, чрез закона или чрез други средства, които да му позволят да се развива физически, умствено, морално, духовно и социално по здравословен и нормален начин и в условия на свобода и достойнство. При приемането на законите за тази цел най-доброто осигуряване на интересите на детето трябва да бъде най-висше съображение.“

Съгласно чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека:

„1. Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот…”

Съгласно чл. 128 от СК:

(1) Дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Това право има и детето.

(2) Съдът прилага съответно чл. 59, ал. 8 и 9.

(3) Ако родителят, на когото съдът е определил режим на лични отношения с детето, временно не е в състояние да го упражнява поради отсъствие или заболяване, този режим може да се осъществява от бабата и дядото на детето.

Съгласно задължителните указания, дадени с ПП на ВС № 1 от 12.11.1974г. по гр. д. № 3/1974 г. и Решение № 525 от 29.06.2010г. на Върховния Касационен Съд по гр.д. № 1325/2009г., при определяне мерките на лични отношения между внуци и баба и дядо съдът следва да се ръководи в най-пълна степен от интереса на детето като осигури най-добрия интерес на същото.

Съдът преценява дали е в интерес на детето е да се определи режим на лични отношения с бабата и дядото така, че да им осигури нормални контакти помежду им, за да не се прекъсва връзката между тях, като същевременно не създава затруднения детето да води обичайния си начин на живот и не води до психически травми у него, в случай че има синдром на отчуждение спрямо същите.

При определяне режима на лични отношения по чл. 128 СК, съдът не е обвързан от конкретно посочения режим, тъй като от първостепенно значение е интересът на детето, основан на общите принципи за всестранна закрила правата и интересите на детето /в този см. Решение № 525 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1325/2009 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.

 

Тази статия не представлява правно становище или съвет, свързан с конкретна ситуация или субект, както и не ангажира автора с претенция за изчерпателност по темата за режима на лични контакти с дете. За юридическа помощ по сходен казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с гражданско право и по-специално с дела, свързани със семейно и наследствено право.  Повече информация относно семейното и наследствено право вижте тук.