Как да прекратим търговските отношения с дружество, с което имаме договор

КАК ДА ПРЕКРАТИМ ТЪРГОВСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С ДРУЖЕСТВО, С КОЕТО ВЕЧЕ ИМАМЕ СКЛЮЧЕН ДОГОВОР

Има множество хипотези, в които контрахентът по един договор, без значение наименованието или предметът му, се отклонява от изпълнението му или изобщо не го осъществява. Законът за задълженията и договорите дава на изправната страна в този случай различни възможности, в зависимост важността на изпълнението на договора. Чл. 79, ЗЗД предвижда кредиторът да иска изпълнението на договора заедно с обезщетение за забава или пък направо да се откаже от изпълнението, а вместо това да претендира получаването на обезщетение за цялостно неизпълнение (последното се прилага, когато изправната страна няма повече полза от изпълнението на условията по договора, защото той вече не му е изгоден или потребен). Чл. 80 пък предвижда друга хипотеза – когато задължението е за действие, което може да бъде извършено от друго, трето лице, то кредиторът има право да иска да му се разреши извършването на това действие за сметка на длъжника.

С цел осуетяване на злоупотреби между лицата, законът определя и параметрите на обезщетението – то трябва да обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, но само доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и кумулативно с това са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, чието изпълнение се търси.

Възможно е длъжникът да е изпаднал в забава – т.е. изпълнението на условията на договора е в ход, но не и навреме. Когато страните са се уговорили за точно определен ден, изпълнителят изпада в забава с изтичането му – т.е. следва да се изчака отминаването на посочения в договора календарен ден, след което вече длъжникът е в забава, а кредиторът има право да претендира обезщетение за нея. В случай, че такъв краен срок не е определен от страните по правоотношението, то изпълнителят изпада в забава с изтичането на срока за изпълнение, определен от кредитора в изпратена от него покана. Според правилата на ЗЗД, този срок трябва да бъде справедлив и достатъчен, за да може добросъвестния контрахент да има фактическата възможност да изпълни поетото от него задължение.

В случаите, когато и двете страни по договора имат задължения за изпълнение и едната от тях не изпълни своето поради причина, за която отговаря, то изправната страна има правно основание да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока, договорът ще се смята за развален. Предупреждението трябва да е направено писмено, ако и договорът между страните е сключен в такава форма. Ако изпълнението на договора вече е станало безполезно за изправната страна, то кредиторът има право да го развали и без да дава предупреждение и подходящ срок за изпълнение на длъжника.

Развалянето на договорите по правило има обратно действие – т.е. страните следва да си върнат престациите. Това означава, че се приема, че страните не са сключвали договора и си дължат обратно връщане на всичко, което са дали и направили до момента. Също така, кредиторът има право и на обезщетение за претърпените от него вреди, поради неизпълнението.

Описаното по-горе обхваща само част от законоустановените хипотези на договорни отношения и тяхното прекратяване. Важно е да се съобразят особеностите на всеки един случай поотделно, така че, ако изпаднете в ситуация на кредитор по неизпълнен договор, то не се колебайте да потърсите професионален съвет от адвокат, специализиран в областта на облигационното право.