Иск за собственост

Съгласно разрешенията, дадени в т.2А от Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. от 14.03.2016г. на Върховния Касационен Съд, искът за собственост е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик.

Предметът на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две кумулативни искания за правна защита: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесната вещ, която може да е недвижима или движима и искане ответникът да бъде осъден да му предаде владението й. На двете искания следва да бъде даден отговор в диспозитива на съдебното решение, като сила на пресъдено нещо ще се формира относно предмета на делото, който в случая е твърдяното от ищеца право на собственост на заявеното от него основание.

Съгласно разпоредбата на чл.77 от Закона за собствеността /ЗС/, право на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по друг начин, посочен в закона. От това следва, че ищецът по предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС е длъжен да въведе в исковата си молба придобивното си основание по смисъла на чл.77 от ЗС, чрез което твърди, че е придобил правото на собственост върху вещта, по отношение на която иска да бъде установено, че притежава право на собственост и владението, което иска да му бъде предадено. Липсата на посочено основание на иска, т.е. фактите от които се твърди, че произтича спорното право на собственост, прави исковата молба нередовна по см. на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК. За да бъде даден ход на делото и да се пристъпи към събиране на доказателства, исковата молба следва да отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.

Ако имате въпроси, свързани с вещно право или с предаване на владение, то най-добре е да се консултирате с добър адвокат по вещно право, който ще Ви окаже квалифицирана юридическа помощ.