Извънреден труд съгласно Кодекс на труда

Съгласно чл.143 от Кодекс на труда (КТ) извънреден труд, този труд който се полага по разпореждане на работодателя  или със знанието и без противопоставянето на  работодателя или ръководителя, извън установеното работно време. В първата хипотеза се изисква изрично писмено или устно властническо волеизявление на работодателя към конкретния служител/ работник, а във втората хипотеза – инициатива от самия служител/ работник да работи и извън работното си време своята работа, за което работодателят знае и не възразява. Във всички случаи обаче трудът следва пряко да ползва работодателя и да бъде в рамките на договорената трудова функция, защото извънредно е престирането на труд, по самия договор, за време над дължимото от служителя такова. По същата причина извънредният труд следва да се отчита в специална книга по чл.149 КТ, неизпълнението на което задължение не може да ползва работодателя. Последицата е възможността при спор и в исков процес да се ползват всички доказателствени средства за установяване на полагания и неотчетен труд. За да послужат свидетелските показания като сигурно доказателство в съдебно дело е необходимо те да са конкретни, точни и по безпротиворечив начин да изяснят най – съществените белези от фактическия състав на спорното правo, като преди всичко – периодът на полагане на извънредния труд и неговата продължителност в дни и часове (в този смисъл Определение №305/21.03.2017г. по гр.д. №4089/2016г. на ГО на ВКС и други.).

Установяването на положен извънреден труд по несъмнен начин следва да се проведе от адвокат, който е подготвен и опитен в областта на трудово право. Тази статия не представлява правно становище или съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За юридическа помощ по сходен казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с гражданско право и по-специално с трудово право.