Непознаването на закона не е извинение.
(Латинска сентенция)

Може ли да бъде избегнато тегленето на жребий при делба на имот

При невъзможност съсобствениците да поделят помежду си един имот, който притежават съвместно, то в закона е предвидена възможност за осъществяване на делбата по съдебен път – ред, противоположен на сключването на договор за доброволна делба.

Правилата, по които се развива производството по делба, са залегнали в Гражданския процесуален кодекс – чл. 341 и сл. Характерно за съдебната делба е, че се развива в две фази – първата фаза завършва с решение за допускане на делбата, при което съдът се произнася между кои лица, за кои имоти и при какви квоти ще се извърши тя. След обявяването на окончателния разделителен протокол и постановяването на решение, съдържащо го, съдът следва да призове страните за теглене на жребий. Разпоредбата на чл. 353 ГПК обаче казва, че е възможно съдът и да не извърши това действие, като разпредели наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се окаже невъзможно или много неудобно. Основателно се поражда въпрос за какви неудобства говори законът – дали става дума за правни затруднения или такива от битов характер. Съгласно съдебната практика, може да се избегне тегленето на жребий, когато се засяга както имуществената, така и личната сфера на страните и по този начин се създават значителни затруднения. В този дух е и задължителната съдебна практика, като с Постановление № 7 на ПВС, т. 56 са изброени примерни причини кога тегленето на жребий може да се счете за неудобно. Но това ППВС/Постановление на Пленума на Върховния Съд/ не изчерпва всички възможности да бъде възприето определено обстоятелство като причина за приложението на чл. 353 от ГПК.

Има една особеност в посочената по-горе разпоредба, което не следва да се пропусне – ГПК говори за разпределение между съделителите на наследствени имоти. Изложените по-горе разсъждения обаче не биват опровергани, доколкото чл. 34, ал.2 от Закона за собствеността прогласява, че разпоредбите за делба на наследство важат и за делба на съсобствен имот. Доколкото не са предвидени изрични ограничения за приложението на чл. 353 ГПК, то следва да се приеме, че способът за извършване на делба чрез разпределение на допуснатите до делба имоти може да се приложи и за случаите на делба на имот, собствеността върху които е възникнала от факт, различен от наследяването.

Тази статия не представлява правно становище или съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За юридическа помощ по казус, свързан с делба на имот следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с гражданско право и по-специално с вещно и наследствено право.