Отговорността на държавата за образувано наказателно производство

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /ЗОДОВ/, държавата отговаря за вредите причинени на граждани от органи на следствието, прокуратурата и съда при повдигнато обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Основанието за ангажиране на отговорността на държавата е обективният факт, че спрямо лицето е било образувано наказателно производство, то е било привлечено в качеството му на обвиняем, като му е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по НК, а в последствие наказателното производство е било прекратено. По Закона за отговорността на държавата за вреди незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от наказателното производство. Обвинението в престъпление е винаги неоснователно /незаконно/, когато наказателното преследване срещу обвиняемият е прекратено поради недоказаност на извършеното престъпление, както и в хипотеза на постановена оправдателна присъда досежно фактът дали е извършено престъпление и авторството му.

При формиране на изводите си досежно размера на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, съдът съблюдава трайно установената съдебна практика, съгласно която понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне на обезщетението за неимуществени вреди – вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца преди него, тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан, респ. – наказателното производство е прекратено по всички обвинения или по част от тях, продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е взета и вида на взетата мярка за неотклонение; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр.

Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт и в този смисъл размерът на паричното обезщетение следва да е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди.

Размерът на претърпените вреди се установява при условията на пълно и главно доказване, поради което следва да се ангажира адвокат за правна защита в съдебното производство.

Тази статия не представлява правно становище или съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За юридическа помощ по казус, свързан с незаконно задържане, незаконостобразно повдигане на обвинение или нанесени вреди от държавен орган, следва да бъде проведена правна консултация с адвокат, занимаващ се с деликтно право.