ЗОДОВ и отговорността на държавата

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/, Държавата отговаря за вредите причинени на граждани от органи на следствието, прокуратурата и съда при повдигнато обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. За да се ангажира отговорността на държавата за вреди в хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, законът изисква да е налице кумулативно /едновременно/ наличие на следните елементи: на първо място да е налице обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано; да са причинени вреди; да е налице причинна връзка между горните две предпоставки. Доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и обстоятелства е за ищеца, т.е. за лицето претендиращо обезщетение.
Вероятно най-често срещания случай в съдебната практика по ЗОДОВ е предявяването на иск за претърпени неимуществени вреди в следствие на това, че срещу едно лице е повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление завършило с постановление за оправдателна присъда.
Основанието за ангажиране на отговорността на държавата е обективният факт, че спрямо лицето е било образувано наказателно производство, то е било привлечено в качеството му на обвиняем, като му е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по Наказателния кодекс /НК/, а последствие е поставена оправдателна присъда. По ЗОДОВ незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от наказателното производство. Обвинението в престъпление е винаги неоснователно /незаконно/, когато наказателното преследване срещу обвиняемият е прекратено поради недоказаност на извършеното престъпление, както и в хипотеза на постановена оправдателна присъда досежно фактът дали е извършено престъпление и авторството му.
Не е допустимо юридическо лице /търговец/ да претендира обезщетение от държавата за претърпени вреди от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи.
В случай, че сте били обект на незаконосъобразни действия на държавни органи, то можете да се обърнете към квалифициран адвокат, който да защити Ващите права пред съд.