Запис на заповед

Запис на заповед е ценна книга, която материализира едностранно волеизявление, с което едно лице – издател, се задължава да заплати определена парична сума на друго лице – поемател. По същността си, записът на заповед е писмено обещание на длъжника, че ще заплати безусловно определена сума, като за да е валиден същия е необходимо да е спазена пунктуално изискуемата от закона форма. По силата на чл.535 от ТЗ в текста на записа на заповед следва да бъдат включени всички реквизити, а именно: наименованието “запис на заповед“ в заглавието и в текста на документа на езика, на който е написан; безусловно обещание да се плати определена сума пари (в този смисъл задължаването по ценната книга следва да е за ясно определена, а не определяема сума пари); падеж; място на плащането; името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; дата и място на издаването и подпис на издателя. Документ, който не съдържа някои от посочените реквизити, не е запис на заповед, освен в случаите определени чл.536, ал.2, ал.3 и ал.4 от ТЗ. Ако липсва някой от другите елементи, посочени в чл.535 от ТЗ, издаденият документ не може да се счита за валиден запис на заповед.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус, свързан с гражданско право, ЗЗД, запис на заповед и/или менителница следва да бъде проведена правна консултация с адвокат.