Непознаването на закона не е извинение.
(Латинска сентенция)

Издаване на дубликат на изпълнителен лист

Производството по издаване на дубликат на изпълнителен лист (чл.409 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) представлява един особен исков процес, който се характеризира с това, че в неговия предметен обхват се включва проверка от страна на съда относно това, дали първоначалният изпълнителен лист е изгубен или унищожен, както и това дали вземането е погасено. На молителя принадлежи процесуалното задължение да установи чрез пълно и главно доказване наведеното в молбата фактическо твърдение за изгубване на процесния изпълнителен лист, въз основа на което основава своето искане за издаване на дубликат на изпълнителен лист. А длъжникът може да оспорва факта на изгубване или унищожаване на първообраза на изпълнителния лист, както и да прави възражения за погасяване на вземането спрямо него. Съгласно Решение № 291 от 25.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2988/2014 г., III г. о., ГК, „възражението по чл.409, ал.3 от ГПК, което ответникът в това производството може и следва да противопостави на молбата за издаване на дубликат от изпълнителния лист, се свежда до изтъкването на погасяващи изпълняемото право обстоятелства, настъпили след установяване на съществуването му. Обстоятелствата, на които възражението се основава, могат да се отнасят до съществуването на съдебно признатото материално право или до възможността за принудителното му реализиране, като се изтъкнат различни правопогасяващи основания, включително погасителна давност, или да се изтъкне удовлетворяването на взискателя, включително по принудителен ред“.

Целта на производството по издаване на дубликат от изпълнителен лист е да даде възможност на взискателя/най-често представляван от адвокат/ да реализира правото си на принудително изпълнение, когато то не може да се осъществи поради липса на първообразния изпълнителен лист. Тъй като производството се развива след като вече е установено, че съществува право на принудително изпълнение и е издаден изпълнителен лист, то длъжникът може да противопоставя възражения за погасяване на дълга, въз основа на обстоятелства, настъпили след установяване на съществуването му – чл.409, ал. 3 ГПК.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За правна помощ по казус следва да бъде проведена правна консултация с адвокат.