Дела относно Финансов лизинг

ПЛАЩАНИЯ ПО ФИНАНСОВ ЛИЗИНГ

С решение от 09.05.2017 г. ВКС се прознесе по въпроси, касаещи плащания по финансов лизинг, които са решавани противоречиво от съдилищата (основание за допускане по чл.280, ал., т.2 ГПК): Какъв е приложимият давностен срок (обща или кратка погасителна давност) по отношение вземането на кредитора по договор за финансов лизинг за заплащане на лизингови вноски (в частта им за главница)? Имат ли последните характера на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД?
С Решение № 16/ 09.05.2017 г. постановено по гр. дело № 50185/ 2016 г., Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение даде отговор на поставения въпрос: „По отношение вземането на кредитора по договор за финансов лизинг за заплащане на лизингови вноски (в частта им за главница), което има характер на периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, е приложим тригодишен давностен срок”.
С постановеното решение ВКС разглежда досегашната противоречива съдебна практика по поставените въпроси и излага своите мотиви в следната насока: Съгласно общовъзприетото официално тълкуване, обективирано в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/ 2011 г., понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с: изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи; имащи единен правопораждащ факт; чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време; размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В цитираното тълкувателно решение е залегнало становището, че законодателят е посочил примерно две от тях в разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД – вземанията за наем и лихви и не е възможно да бъдат изброени всички видове периодични плащания поради това, че правопораждащите ги юридически факти могат да бъдат различни.
Договорът за финансов лизинг е търговска сделка, по силата на което съглашение едната страна (лизингодател) се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от другата страна (лизингополучател) и да я предостави за ползване срещу възнаграждение. По време на действие на договора или след изтичане на уговорения между страните срок, лизингополучателят може да придобие правото на собственост върху вещта, но при всяко положение рискът от случайното й погиване или повреждане е за него. Основното насрещно задължение на лизингополучателя е да заплаща възнаграждение под формата на определени лизингови вноски, които са платими по уговорен погасителен план. Със заплащането на всяка лизингова вноска се заплаща част от цената на вещта, като еквивалент на предоставеното ползване и лихва поради разсрочване на плащането на цената на вещта. В този смисъл вземането за възнаграждение по договора за финансов лизинг попада под дефиницията на понятието „периодични плащания“ по смисъла на Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., поради което за него е приложим специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
С горните мотиви, съдебният състав на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение обоснова постановеното Решение № 16/09.05.2017г, постановено по гр. дело № 50185/ 2016 г., с което окончателно се приема, че лизингови вноски, в частта им за главница, имат характер на периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и съответно е приложим тригодишен давностен срок”.