Вписване на нотариален акт

Съгласно т. 6 на Тълкувателно решение № 7/ 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на Върховния Касационен Съд, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а, ал.1 от Правилника за вписванията (ПВ) относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. Съдията по вписванията може да откаже вписване, ако актът не подлежи на вписване, ако не е съставен съобразно изискванията за форма и ако няма необходимото съдържание, като проверката на съдържанието на акта е в две насоки: идентификация на страните (чл. 6, ал. 1, б. „а“ Правилника) и идентификация на имота (чл. 6, ал. 1, б. „в“ Правилника). Ако недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, съдията по вписванията може да откаже вписването на акт за него, в случай, че не са посочени данните по чл. 60, т. 1 – 7 ЗКИР.

Действията на съдията по вписвания следва да се основават на ПВ, като той може да се откаже вписване на нотариален акт, който не отговаря на изискванията на ПВ (Определение 218 от 14.05.2009 гр. дело 138/2009 г.к. II ВКС). Съобразно нормата на чл.6 от ПВ подлежащите на вписване актове трябва да съдържат изискуеми реквизити: собственото, бащиното и фамилното име, местожителството (постоянният адрес) и единният граждански номер на страните, а когато няма такъв – мястото и датата на раждане; когато една от страните е едноличен търговец или юридическо лице, посочват се фирмата (наименованието) и организационната форма; посочват се и съдът по регистрация, номерът на фирменото дело, седалището и кодът по БУЛСТАТ, а за вписаните в търговския регистър към Агенцията по вписванията – ЕИК; за местните и чуждестранните юридически лица, които нямат съдебна регистрация в Република България, се посочват фирмата, седалището и кодът по БУЛСТАТ, съответно ЕИК; датата и мястото на издаването на акта; описанието на имота, за който се отнася акта, с посочване на вида, местонахождението (община, населено място, адрес, местност), номера на имота, площта и/или застроената площ и границите; цената на имота или на правото, съответно удостоверявания материален интерес. Също съобразно нормата на чл.6 от ПВ, когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, описанията се извършват съобразно данните по чл. 60, т. 1 – 7 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). В тези случаи към акта се прилага скица – копие от кадастралната карта. Нормата, визирана в разпоредбата на чл.60 т.1-7 от ЗКИР изисква да бъдат вписани, както следва: идентификаторът; видът на имота – поземлен имот, сграда или самостоятелен обект в сграда; адресът; границите на поземления имот (идентификаторите на съседните поземлени имоти, съответно на самостоятелните обекти в сграда); площта в квадратни метри или в декари;  предназначението на имота; етажността на сградата. От друга страна нормата на чл.52 ЗКИР задължава собственикът (инвеститорът) да предостави на Службата по геодезия, картография и кадастър данните за изградените, надстроените, пристроените сгради, за сградите под повърхността на земята, за преустроените или премахнатите сгради, както и за съответните данни по чл. 34 при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 31. Самият ЗКИР пък препраща към Наредба посочена в чл. 31 от ЗКИР, това е Наредба № 3 от 28.04.2005 година за създаването и поддържането на КК. Текста на чл.17 сочи, че схемите на самостоятелните обекти в сгради са по етажи и се изработват за сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на отделни собственици или се владеят с отделни документи за собственост. В ал.2 е отразено, че схемите на самостоятелните обекти в сгради се изработват заедно или отделно от производството по създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри, което се определя със заповедта по чл. 35 или 35а ЗКИР. Когато схемите не са създадени заедно с кадастралната карта, задължително се изработват при разпореждане със самостоятелни обекти в сграда, както и в случаите по чл. 52, ал. 4 ЗКИР. Т.е. в случая, закона визира задължение на всеки собственик да предостави данните на Службата по геодезия картография и кадастър, като при неизпълнение на това си задължение той носи административно- наказателна отговорност, съобразно чл. 96, ал.1, т.3 от ЗКИР. Тогава съобразно чл. 17, ал.3 от Наредба 3/2005 г. Агенцията по кадастъра следва да изпълни задължението си по закона /ЗКИР/ за изготвяне на схемите на обектите и даването им на идентификационни номера. Изработването на схемите се извършва чрез скициране на място или се използват данни от строителните книжа (чл. 17, ал.8). т.3 от Приложението. Налице е и специална Наредба № 15/23.07.2001 г. за структурата и съдържанието на идентификатора на недвижимите имоти в кадастъра ДВ 71/14.08.2001 г. В чл. 2, ал.1 е посочено, че идентификаторът е уникален номер, чрез който недвижимият имот се посочва еднозначно на територията на страната. В чл.8, ал.2 се посочва, че идентификаторът се изписва в кадастралния регистър на недвижимите имоти, в регистъра на идентификаторите и промените им, в скиците и схемите, в част „А“ на партидите на недвижимите имоти от имотния регистър, в актовете, с които се признава и прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижимите имоти, както и в други случаи, определени в нормативен акт.

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За помощ по казус, свързан с вещно право, най-добре е да бъде проведена правна консултация с адвокат.