Непознаването на закона не е извинение.
(Латинска сентенция)

Апортиране на недвижим имот в търговско дружество

Апортиране на недвижим имот в новоучредено дружество. Апортът като действие, увреждащо кредитора.

 

Непаричната вноска или т.нар апортна вноска /апорт/ в капиталово дружество представлява правно действие, което представлява особен вид отчуждаване на вещ с транслативен ефект, специфичен вещно-прехвърлителен производен способ, който се осъществява с оглед постигане на определена цел – участие в съответно търговско дружество. С апортиране на недвижим имот в капиталово търговско дружество, недвижимият имот излиза от патримониума на досегашния собственик и става собственост на дружеството, като собствеността се придобива на деривативно основание с вписване на дружеството, а срещу апортната вноска лицето получава дялове/акции от учреденото дружество.

Апортът е акт на разпореждане и когато се извършва преди дружеството да е учредено, е необходимо да се завърши фактическият състав на учредяването съгласно чл.73, ал.4 от Търговския закон /ТЗ/, тъй като не може да бъде извършено прехвърляне или учредяване на право, ако липсва правен субект – приобретател. Апортирането на недвижим имот в търговско дружество, което е в процес на учредяване, представлява сложен фактически състав с няколко елемента. Извършването на апорта се състои в поемане на задължение на вносителя да престира определена непарична /апортна/ вноска в имуществото на дружеството, а изпълнението на апорта представлява изпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността, респективно друго право – обект на апорта и предаване на непаричната вноска във владение на дружеството. Волеизявлението на длъжника – вносител и собственик на имота при учредителния апорт се обективира в два акта – в устава и съгласие на собственика с описание на вноската, изразено в писмена форма с нотариална заверка на подписа. Когато учредителният апорт се извършва чрез вземане на решение за учредяване на акционерно дружество /АД/ и устав съгласно разпоредбите на чл.163, ал. 3 и чл.165 ТЗ, той има характер на сделка – решение. Волеизявленията на учредителите на АД, включително волеизявлението на учредителя, който участва с апортна вноска в учредяваното АД, не са насрещни. В този смисъл волеизявленията на учредителите – акционери на учредителното събрание и в устава нямат престационен характер помежду си и останалите учредители – акционери не придобиват насрещни права и не поемат насрещни задължения срещу апорта, извършен от друг учредител – акционер.

При апортиране на недвижим имот в новоучредено дружество би се затруднило удовлетворяването на кредитора, поради това, че се намалява ликвиден актив от имуществото на длъжника, а се придобиват акции в новоучредено търговско дружество, стойността на които зависи изцяло от имущественото състояние на новоучреденото дружество, представляващо динамична величина и принудителното изпълнение спрямо които акции е по-трудно осъществимо.

Относно знанието на длъжника по смисъла на чл.135, ал. 1 ГПК е без значение дали увреждащото действие е възмездно или безвъзмездно – когато длъжникът знае, че има кредитор, но въпреки това извършва апорт при учредяване на капиталово дружество, длъжникът съзнава, че го уврежда, тъй като новото търговско дружество още не е учредено. То не е започнало да осъществява търговска дейност, в резултат на което не може да се извърши преценка на каква стойност биха могли да бъдат продадени дяловете/акциите му, ако не изпълни задължението си към кредитора, предвид и динамиката в икономическото състояние на всяко търговско дружество. По отношение на длъжник – юридическо лице знание за увреждане е налице, ако физическите лица от състава на съответния орган или съответните отговорни за това служители знаят за него.

При едностранните правни сделки едната страна прави волеизявление, поради което само длъжникът трябва да има съзнание, че уврежда кредитора. При двустранните правни сделки /договори/ двете страни правят волеизявления, поради което следва да се отчитат интересите на третите лица, които добросъвестно са сключили договорите с длъжника и са придобили права.

Поради изложеното, в практиката на съдилищата се застъпва становище, че знание на акционерите по чл.135, ал.1, изр. 2 ЗЗД, не е необходимо да се изследва при учредителен апорт, тъй като насочването на изпълнението срещу апортираното имущество се търпи от новоучреденото акционерно дружество, но не и от неговите акционери. Учредителният апорт е сделка на разпореждане в полза на лице, което не съществува към момента на нейното извършване и за настъпване на неговото действие не е необходимо съгласието на дружеството, което е в процес на учредяване, респективно на неговия бъдещ представител. Съгласно чл.73, ал.4 ТЗ при учредителния апорт правото на собственост върху вноската се придобива от момента на възникване на дружеството.

Съгласно Решение № 639/ 06.10.2010 г. по гр.дело №754/ 2009 г. на ВКС, длъжникът знае за увреждането на кредитора когато знае, че има кредитор.

В случай, че имате въпроси, свързани с апорт, капитал на търговско дружество или друго, свързано с търговското право, то най-добре е да се консултирате с опитен адвокат, занимаващ се с търговско право.