Непознаването на закона не е извинение.
(Латинска сентенция)

Алонж и менителница

Разпоредбата на чл.484, ал.1 от Търговския закон регламентира, че поръчителството се дава върху менителницата или върху алонжа. Съгласно текста, визиран в нормата на чл.468 ал.1 от ТЗ алонжът представлява прикрепен към менителницата лист, т. е. част /продължение/ на самия ефект.

Съобразно разрешенията, дадени в трайната съдебна практика, когато липсват данни и твърдения за извършени отбелязвания на джира или поръчителства върху ценната книга, съществуването на алонж като отделен от ефекта лист е законово неоправдано. Така че дори и да липсва отбелязване на предходни джира, алонжът не се възприема като отделен от временното удостоверение лист, доколкото същият е прикрепен към него с полагането на подписите на двете страни по прехвърлянето. Следва във всеки конкретен случай да се съобразява и обстоятелството, че е възможна конкуренция между няколко осъществени джира.

Законодателят не въвежда в Търговския закон изискване волеизявлението на авалиста да се обективира задължително върху лицевата на страна на документа. Нормата на чл. 484, ал.2 ТЗ въвежда презумпцията, че подписът на лицевата страна на менителницата се смята за поръчителство, освен ако е на платеца или на издателя.  Целта на разпоредбата е да въведе облекчение във формата на авала чрез простото поставяне на подпис  на лицевата страна без каквото и да е съпътстващо волеизявление.  На посоченото основание, разпоредбата на чл. 484, ал.2 ТЗ не следва да се тълкува като забрана за поемане на поръчителство чрез използването на изразите по чл. 484, ал.1 ТЗ и едновременно полагане на подпис на гърба на ценната книга.

В случай, че имате въпроси свързани с менителница, алонж, поръчителство, авал/авалиране на задължение/ или ценни книги, то най-добре е да се обърнете към опитен адвокат, който се занимава с облигационно право.