Непознаването на закона не е извинение.
(Латинска сентенция)

Адвокат при безплатна правна помощ

Принципът, залегнал в текстове на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ е, че правната помощ е безплатна. Само в определени от закона случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, дължат възстановяване на Национално бюро за правна помощ /НБПрП/ направените разноски за адвокат.

Разпоредбата на чл.78, ал.7 от ГПК касае случаи, когато правна помощ е предоставена на лице, чиято претенция е уважена. Първото изречение на чл.78, ал.7 от ГПК създава право на НБПрП да иска присъждане на заплатеното възнаграждение на адвокат, когато претенцията на лицето, получило правна помощ е уважен. Адресат на задължението е насрещната страна, която е загубила делото. Второто изречение на чл.78, ал.7 от ГПК не предвижда вземане на НБПрП срещу получилото правна помощ лице, а акцентира на неговото задължение при уважен иск срещу него, да заплати на насрещната страна разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част. Това изречение е израз на общия принцип на чл.78 от ГПК за разпределение на отговорността за разноските според изхода на спора. Ето защо, не може да се приеме, че разпоредбата на чл. 78, ал. 7 от ГПК обвързва заплащането на правната помощ от лицето, което я е получило, с възможния изход на делото. Още повече, че при очевидна неоснователност или недопустимост на претенцията, правна помощ изобщо не следва да се предоставя – по аргумент от чл. 24, ал. 3 от ЗПрП. И разпоредбата на чл. 27а от ЗПрП не противоречи на изложеното по-горе. Има се предвид случаи, при които лицето, получило правна помощ, е било декларирало неверни данни или при промяна в обстоятелствата, въз основа на които е била предоставена, е следвало да уведоми органа по правната помощ, но не го е извършило.

Тази статия не представлява правно становище или съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За съвет, свързан с правната помощ, следва да бъде проведена консултация с адвокат.