Непознаването на закона не е извинение.
(Латинска сентенция)

Развод. Развод по взаимно съгласие и по исков ред.

Семейният кодекс въвежда три основания за прекратяване на брака – развод, смърт на единия от съпрузите и унищожаване на брака.

Всяко лице встъпило в граждански брак притежава правото да иска развод, когато брачната връзка съществува само формално и е опразнена от жизнено съдържание, когато е налице обективна невъзможност за съществуване на брачния съюз в бъдеще.

Законът регламентира развод по взаимно съгласие и развод поради разстройство на брака.

В производството по развод по взаимно съгласие, съпрузите могат да упълномощят един адвокат, предвид че нямат разнопосочни интереси. В съдебното производството за прекратяване на брака с развод поради разстройство на брака, всяка страна брани своите права и интереси, отстоява исканията си и провежда доказване на изложените твърдения, поради което всеки съпруг следва да се представлява от упълномощен за целта адвокат.

Развод по взаимно съгласие се допуска от съда при сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на двамата съпрузи, без съдът да се интересува от мотивите на страните за прекратяване на брака им с развод. Съпрузите са длъжни да уговорят пълно всички последици от развода в личните отношения между тях, отношенията между тях и ненавършилите пълнолетие деца, ползване на семейното жилище, фамилно име и издръжка. В разпоредбата на чл.51, ал.1 от Семейния кодекс/СК/ законодателят въвежда минимално необходимо задължително съдържание на развод по взаимно съгласие.

Развод поради разстройство на брака (или развод по исков ред съгласно разпоредбата на чл.49 от Семейния кодекс) може да иска всеки  от съпрузите, ако намира, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Дълбоко разстройство на брака е налице, тогава когато духовните, физическите и имуществените връзки между съпрузите са напълно разрушени, липсва уважение, взаимност и доверие. Непоправимо разстройство означава непреодолимост и окончателност в невъзможността за възстановяване на нормалните отношения между съпрузите. Това изчерпано и изпразнено от съдържание състояние на брачната връзка следва да бъде установено по несъмнен начин от съда. Основанията за развод по исков ред се свеждат до конкретни житейски факти, които са довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка. В сега действащия Семеен кодекс се дава възможност на страните да не искат произнасяне за вината за дълбокото и непоколебимо разстройство на брака.

Съдът, пред който е предявен иска за развод, по искане на всяка от страните или адвокат, може да определи привременни мерки относно грижата за децата и тяхната издръжка, ползването на семейното жилище и придобитото имущество по време на брака и относно издръжката. Съдът се произнася за тези мерки в заседанието, в което е подадена молбата. Привременни мерки се допускат с акт на съда, който се ползва с изпълнителна сила. Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.

В случай, че ви предстои развод и желаете да се консултирате относно издръжка, разделяне на семейно имущество и други въпроси от личностен характер, свързани с разтрогването на брака, то следва да се обърнете към квалифициран бракоразводен адвокат, занимаващ се със семейно и наследствено право.